Едема е медицински термин, който означава подуване, предизвикано от анормално задържане на течност и други лимфни елементи в тъканите на тялото. Най-често оточността се появява в областта на долните крайници – краката, глезените и ходилото. Също така едема може да се появи и на ръцете, в областта на гърдите, шията, гениталиите или дори да се прояви в части на лицето, напр. клепачите.
Докато едемата се използва като общ термин за остро подуване, лимфедемът е по-тясно понятие. Това е изразено хронично състояние, което включва значително продължително натрупване на оток. То се проявява, вследствие нарушения в лимфната система, свързани с транспортирането на лимфата.
Какво точно представлява лимфедемът, как изглежда, какво го предизвиква и кои са някои от съвременните методи за лечение, които специалистите препоръчват? Обобщаваме в следващите редове.
Какво представлява лимфедемът
Лимфедемът е хронично състояние на задържане на течности, което се появява, когато се наруши нормалното транспортиране на лимфата и естествената способност на лимфната система да дренира лимфната течност. Нарушението най-често се изразява в запушване или прекъсване на лимфни съдове.
Лимфата е естествена телесна течност, която се образува и циркулира в лимфната система. Извлича се от междуклетъчното пространство, заобикалящо клетките и тъканите. Тя се дистрибутира до различни точки на тялото чрез лимфните съдове и се филтрира от патогени, преминавайки през лимфните възли.
Ролята на лимфната система е да контролира баланса на течностите в организма, да поддържа имунния отговор на организма и да улесни преноса на хранителни вещества в тялото. Смущенията в нормалното транспортиране на лимфата водят до натрупване на излишна междуклетъчна течност и оток.
Нарушението в лимфния дренаж, предизвикало лимфедем може да бъде вследствие вродени или придобити аномалии на лимфния поток. Въз основа на това различаваме първичен и вторичен лимфедем.
- Първичен лимфедем
Първичният или вроден лимфедем може да се прояви в различни етапи от живота. Той е доста по-рядък от вторичния и засяга от 5 до 10 на сто от случаите.
- Вторичен лимфедем
Вторичният или придобит лимфедем се поражда вследствие на предизвикани от външни фактори изменения. Това е по-често срещаната форма на състоянието и се предполага, че засяга от 140 до 250 млн. души глобално.
Заболяването се развива в 3 стадия, според достигнатия интензитет на развитието. Навременното откриване и правилната терапия са ключови за намаляване на шансовете за преминаване към следващ по-усложнен стадий.
Какви са причините за поява на лимфедем
Първичният лимфедем се причинява от мутации в гените (вродени малформации), отговорни за развитието на лимфната система. Първопричинителят може да бъде недоразвитие на орган, липса на орган или абнормално размножаване на клетки в циркулаторната система.
Вторичният може да се прояви, вследствие различни причинители и рискови фактори, довеждащи до увреждане на лимфната система.
Лечение на рак
Лимфедемът може да се появи като вторичен ефект от хирургична интервенция за премахване на ракови образувания, при която се отнемат и части от лимфната система. Риск се проявява при всяка операция, изискваща отстраняване на лимфни жлези. Чести първопричинители тук са ракът на гърдата, на главата или шията, на кожата, на пикочо-половата система и лимфом.
Лъчелечението също може да доведе до перманентни увреждания на лимфната система и неспособност за нормален лимфен дренаж.
Инфекции и възпаления
Хроничните или повтарящите се инфекции на лимфната система могат да доведат до възпаление и увреждане на лимфните възли и съдове.
Филариозата е паразитна инфекция, която може да доведе до обструкция и нарушаване на лимфния дренаж.
Затлъстяване и заседнал начин на живот
Затлъстяването, особено в най-напредналите степени, повишава риска от поява на вторичен лимфедем, включително лимфедем на крайниците. Предполага се, че мастната тъкан оказва влияние върху транспортната функция на лимфните канали и предизвиква затруднения в потока на течностите.
Движението и физическото усилие подпомагат естествения лимфен дренаж, изпълняван от лимфната система. Ограничената подвижност за продължителни периоди също повишава риска от развитие на лимфедем.
Симптоми на нарушената лимфна циркулация
Първите симптоми на заболяването започват с появата на оточност в крайниците – в областта на ходилото, пръстите на краката или ръцете или от китките. Постепенно подуването започва да разширява обхвата си.
В първия стадий не се усеща болезненост. При притискане с пръст остава видима вдлъбнатина. Сутрин отокът е по-малък. Може да се намали с продължително държане на крайника изправен при почивка. Кожата все още има добра еластичност.
При влошаване на състоянието подпухналостта става все по-твърда и голяма, а вдлъбнатината, образувана чрез притискане с пръст става по-малка. Това се дължи на постепенното втвърдяване и опъване на кожата заради по-голямото количество задържана течност.
Държането на крайника в повдигнато положение помага сравнително по-малко. Наблюдава се деформация, а самата кожа може да се зачерви и изсуши.
В най-напредналия етап отокът е значително твърд и уголемен и нарушава силно симетрията на тялото. Вдигането на ръката или крака вече не повлиява върху големината на подуването. Също така при притискане с пръст не се наблюдава остатъчно вдлъбване. Върху кожата може да се появят рани и язви с изтичаща течност.
Лимфедемът на крайниците протича с чувство за натежаване в засегнатите области, стягане и опъване на кожата. В по-напредналите стадии се намалява обхвата на движение на крайниците, заради натоварването на ставите и оточността.
Кожата може да започне да лъщи и да се усеща по-твърда и удебелена. Лимфедемът предразполага към появата на кожни инфекции, което може да предизвика зачервявания, усещане за повишаване на температурата в областта, чувствителност и мравучкане.
Лечение на лимфедем – има ли перманентно решение
Няма категоричен лек за състоянието, който напълно да изключи обратната му поява. Въпреки това третирането на проблема е изключително важно, за да се овладеят неговите симптоми и да се ограничи прогресирането му в по-тежък стадий. Също така правилното лечение е изключително важно за намаляване на физическия и социален дискомфорт в ежедневието на пациента и воденето на един спокоен живот.
Терапията е комплексна и обикновено включва медикаментозно лечение, комбинирано с програма за раздвижване на крайниците, регулярно прилагане на мануален лимфен масаж и/или дренаж с пневматични компресиращи уреди и носене на компресиращи бандажи. Прилагат се локални средства за грижа за кожата и предотвратяване появата на инфекции и тежки кожни прогресии.
Освен двигателна програма, препоръчват се и здравословни промени в хранителния режим.
При по-тежки случаи, след подробно изследване на състоянието може да бъде назначено хирургично лечение на лимфедема.
Често задавани въпроси
Какво е лимфедем?
Лимфедемът е хронично състояние, което се характеризира с появата на видим оток, най-често в областта на крайниците, предизвикан от задържане на течности, вследствие нарушения на нормалния физиологичен пренос на лимфата в циркулаторната система.
Може да бъде резултат от вродени генетични аномалии или вторично предизвикан от хирургична намеса, лъчево или оперативно лечение на рак, хронифициране или рецидивиране на инфекции и пр.
Кой лекар трябва да посетя при опасения за лимфедем?
При опасения за симптоми на лимфедем, трябва да посетите съдов специалист или ангиолог. Ангиолозите са медицински специалисти, които се занимават с диагностика и лечение на заболявания и нарушения, свързани с кръвоносните и лимфните съдове.
Подходяща ли е лимфопресата за лечение на лимфедем?
Лимфопресата е подходящо подкрепящо лечението на лимфедема средство за извършване на лимфен дренаж. Това е пневматичен апарат за пресотерапия, който може да изиграе важна роля в комплексната терапия, насърчавайки физиологичния пренос на лимфа.
Процедурата трябва да бъде препоръчана от специалист, вследствие диагностициране на заболяването, установяване на неговия стадий и преценка за приложимост, според конкретното състояние.
Източник на снимки: Freepik.com